Страници

понеделник, 18 май 2015 г.

The Bay

Вчера имаше плаж, море, деца, палатки, огън, гори, зеленина, цветя и приятели. Днес са летища, полети, презентации, обучения. Харесвам и двата свята, но вчерашния го обичам:) Имам стотина снимка и няколко рецепти, които се надявам да са ви интересни поне на една стотна от кефа, който ни доставиха на нас. Имам огромното желание да мога да ги публикувам сега, но уви, точно в момента времето е в лек дефицит. Надявам се до края на седмицата да успея, но понеже още ми е морско, се сетих за нещо, на което така и не му дойде ред. Миналата година снимах за едно заведение край Варна. Както и предишния път имах честта да работя с Пламен Стамов, който освен изключителен професионалист е страхотен като човек. Пускам ги ей така  - за малко морско настроение.

петък, 15 май 2015 г.

Балконът - начин на употреба

Когато решихме да си сменяме апартамента, нямахме почти никаква концепция какво точно търсим и единственият ясен критерии беше изискването за 3 самостоятелни спални и трапезария. Очаквахме, че като видим "нашето" място и ще си го разпознаем веднага. В общи линии това се случи. Взехме си го заради камината и трите тераси. Докато през зимата рядко припарвам на балкона, през останалите сезони там кипи живот. Освен за "биоземеделие", между саксиите с чери домати, каскадните ягоди, подправките и теменужките остава достатъчно място за диспенсъра със сангрия и чинията с тапас.


Много любимо място, без значение дали става въпрос за следобед с приятели или привечер на чаша вино и книга.


Споделям няколко идеи за бързи и лесни рецепти, които може да приложите за следобеден мързел на балкона или в още по- добрия вариант - в градината.

сряда, 13 май 2015 г.

Бърза кухня: Спагети от тиквички

Време е за по- лека храна. Тази рецепта е нещо средно между салата и основно. Тънката разлика е в соса, който ще използвате. И да, спагетите са от тиквички, а не с тиквички. Да не се бъркат двата щата.

понеделник, 11 май 2015 г.

Храна на открито

На кратко. Имам си нова страст. Открих я случайно, покрай приятели и е доста неочаквано за самата мен. Палатки. Аз съм приятно разглезена и при първото ми ходене си мислех, че все някак си ще го изтърпя за една нощ. Според първоначалната ми идея, усилията си заслужаваха заради компанията, не за друго.


Както и предполагах, вечерта край огъня на чаша вино, пикантно пилешко къри и аспержи в масло беше просто перфектна. Посрещането на утрото  - още повече. И то при положение, че по принцип имам навика да си ставам преди изгрев да снимам т.е  не е новост за мен. Странно, но замяната на пет звездните хотели с палатка под звездите и липса на тоалетна не само, че не ме впечатлиха, но седмица по- късно вече бяхме оборудвани с пълно бойно снаряжение. От палатка и чували, до примус, походен кухненски шкаф и слънчев душ. Разбира се, основният акцент падна върху оборудването с пособия за готвене:) Опитах се да потърся рецепти и техники за готвене в такива полеви условия, но на български източниците са доста малко. Затова реших да споделям моя опит - позитивен или негативен. Може пък да ви е полезен. И не е задължително да си правите бивак. Може просто да става въпрос за пикник с приятели или  барбекю на вилата.



петък, 8 май 2015 г.

За различията и различната пица с карфиолен блат

Гледам, че в последно време нещо сме се поизнервили. Българите имам предвид. Отдавам го на факта, че се чувстваме безсилни пред големите и важни проблеми и си го изкарваме за несъществени неща. Понеже е ясно, че срещу лошото здравеопазването, ниския стандарт на живот и кметовете  с именията за милиони нищо не можем да направи, та затова дай да се изпокараме за кърмене  и съдбата на агнетата по Гергьовден. Тема на спор и обществени дебати стават дори и неща, касаещи твърде личен избор, като начин на хранене да речем. Привидно личното решение да си избереш здравословен (или пък не толкова) режим, отговаряш на собствените ти разбирания не би следвало да подлежи на каквато и да е дискусия, но е факт че през последната седмица се сблъсквам за втори път с подобна ожесточена полемика. И то в лични блогове.  Спор  как трябвало да изглежда яхнията на баба МИ, защо не приличала на тази на баба ТИ и коя всъщност е вярната рецепта, това в съчетание с обиди и нападки относно  кога би следвало да сложите домати в яденето. Дежурният скандал, грозните обиди, псувни и нелепо поведение в схватката вегетарианство срещу всеядство, даже не искам и повърхностно да засягам. Въпрос на лична култура, дето се вика. Разбира се тези неща вървят на фона на мрънкането на кисели индивиди, които шумно се дразнят, че някой си бил постнал във Фейса чашата с бира, великденските яйца, сутрешното кафе и се бил оплакал, че пак вали сняг или че е голяма жега. Малко повече зачитане на личното пространство  май няма да ни дойде никак излишна. Всъщност е и показателна за умствения капацитет на спорещите, както и за ниво на развитие на обществото. Хората са измислили един магически бутон, който лекува всякакво напрежение, наслагващо се от несъгласие с чуждото мнение. Горе в дясно Х. Често го ползвам, в съчетание с чаша вино и книга на терасата. И аз се дразня от много неща, но като цяло избягвам да коментира или давам акъл, когато не касаят пряко мен, близките ми или не накърняват нечие достойнство и права. Разбира се, имам мнение по много въпроси. Всъщност аз съм Жена - имам мнение по всички въпроси:) Просто не се чувствам длъжна да ви убеждавам в моите възгледи, освен ако не започнете агресивно да ми натрапвате вашите. Понеже обичам семплите и простички неща, ей така ще ви визуализирам един елементарен алгоритъм на толерантност. 


Не претендирам да е изобразен съвсем коректно, но мисля, че основната идея е разбираема.
Може да ме цитирате, а ако ви се прииска да убеждавате някой, че не е правилно да яде месо, че не може да направя квас така, както си го прави или че рецептата на баба ви е била друга, а вие сте гЛавен гОТвач и ги разбирате тия неща - направо си я принтирайте:) Води до избягване на излишни спорове, респективно до излишно натоварване. Концентрирайте се върху по- важните проблеми, където обществото наистина има нужда от коректив. Усмихвайте се по- често на хората около вас, дори и когато не споделяте едно и също мнение. Опитите да разбереш различната гледна точка, а не автоматично да й сложиш етикет "грешна" наистина може да направи чудеса със света около вас:)
Връщайки се обратно в контекста на блога, т.е. храната, няма как 7 милиарда души на планетата да споделяме една и съща идея за здравословно хранене. Аз лично съм привърженик на принципа да се вслушвам в тялото си. Има периоди, в които не само не мога да вкуся месо, но ми става лошо само като го гледам. Има други, в които мога да убия за сочна пържола. Сега съм на етап, в който не ми се яде нищо тестено. Съвсем в унисон с моето настроение, получих запитване за рецепта за пица без брашно. В момента избягването на глутен под всякаква форма е нещо, което набира все по- голяма популярност. Съчетайте го с избягването на въглехидрати и ще разберете защо  подобни рецепти станаха интересни за широка аудитория.  Идеята не е никаква новост, но в изобилието от рецепти, доста често се среща коментара, че вариантът без брашно не става с хрупкава коричка. Както и с всичко друго, заместителят не е като оригинала, но понякога е страшно добър и просто различен. Така че с огромна гордост представям моята рецепта за пица с карфиолен блат и приятно хрупкави крайчета.


понеделник, 4 май 2015 г.

Кюнефе

Ако се замислите за етническата карта на България, една от най- многобройните групи, след основната, са етническите турци. Има цели региони, в които почти (или изобщо) не можете да чуете българска реч. 


В съчетание с хилядите имигранти от близкия изток е просто странно, че в България до съвсем скоро имаше толкова малко ресторанти, предлагащи такъв тип храна. Всъщност  китайските "закусвални" представляваха значително по- многобройна група. Аз обичам да експериментирам с вкусове и приветствам всякакви мулти - култи предложения, включително и такива, идващи от арабската кухня. Един от първите ми сблъсъци в БГ беше небезизвестния Ресторант  на магистралата. Едва ли има някой, който да пътувал от Пловдив за София и да не го знае. Колко логично, като се има предвид, какъв е транзитният трафик, преминаващ от там за и от Турция. Всъщност, съвсем очаквано,  се оказа, че не се казва Ресторантът на магистралата (за протокола - казва се Zeko и съвсем наскоро отвори врати и в София). Макар преди тази наша първа среща да бях ходила няколко пъти до Истанбул, по някаква причина бях наблегнала основно на баклавата и тотално съм пропуснала да опитам кюнефе.


четвъртък, 16 април 2015 г.

Бърза кухня: Скариди в "специален сос"

Прибирате се от работа, разбира се без да сте имали възможност да отделите време за обяд. Вече приритвате от глад, от припадъка ви делят само някакви си там минути, а хладилникът ви зяпа тъжно и някак пусто. Решавате да заложите на салата, като най- бързото възможно решение. В пристъп на освирепялост нарязвате на две на три 256 домата, 15 чушки, 8 глави лук, тиквичките от вчерашното барбекю, поливате импресионистично със зехтин, слагате финален завършек с щипка сол и триумфално тресвате огромната купа на масата. Домочадието ви гледа странно и с лека доза скептицизъм, но не смее да се обади, че току виж има жертви. След толкова години всички са развили инстинкт за самосъхранение и никой не смее да противоречи на гладна жена и да философства  излишно с реплики от рода на "ти как си представяш, че ще го изядем всичкото това". След първите спасителни хапки, съзнанието взима превес и най- после и вие осъзнавате, че тази салата е ужасно много. След стоически напъни да я изядете, накрая все пак остава. Жал ви е да я хвърлите (все пак кило домати още са на цената на половин унция злато) и я прибирате в хладилника. Разбира се, на другия ден тя вече не е годна за ядене. Ако подобна сценка ви звучи познато или пък не, но по някаква друга причина сте се сдобили с излишна салата от домати, следващата идея е за вас. У нас подобни сцени хич не са рядкост.


Скариди в "специален сос". Всъщност оставете скаридите. Те тук са допълнение на рецептата. По- скоро обърнете внимание на соса. 

четвъртък, 9 април 2015 г.

Великденски идеи 2015

Вчера си тръгнах от работа с идеята, че само прибирането на ботушите и палтата очевидно не върши работа. Великденски заек от сняг също не ми се прави, а и ръкавиците  ги смотах някъде. Минах през пазара и си купих няколко огромни връзки нарциси и фрезии. Това до известна степен оправи положението с липсата на празнично настроение. След чаша вино и лек джаз ми дойде музата за козунаци. Оползотворих и времето за втасване в правене на свещи и печене на яйца. И така до 1:30 през нощта. Но пък вече ми е пролетно, въпреки, че Витоша е покрита със сняг. Предполагам, че подобни състояния имат медицинско наименование:)


А козунаците станах фантастични. Два броя.


Споделям идеи.

вторник, 7 април 2015 г.

Преобладаващо със затъмнения

Променливо време, променливи настроения, променлива пролет с променливи зимни нюанси и леки затъмнения.  Хронологично за хаоса  през последния месец:


сряда, 4 март 2015 г.

Зима, като за последно / Пиле с фъстъчен сос

Тези дни пак  обикаляхме източните Родопи.  Прекрасно слънчево време, разцъфващи дървета и аромат на пролет във въздуха. Връщайки се към София, нещата далеч не изглеждаха толкова свежо и зелено, но както добре знаем - новият сезон е неизбежен. Преди Facebook да се е напълнил със снимки на цветенца и постове "Пролет е" (аз вече я изпълних тази задача:))), реших да сложа точка на зимата с последните ми снежни снимки и зимна (и  не толкова) рецепта. 


 Мислех поста да го комбинирам с друга скиорска серия от моя рожден ден и годишнината ни. Бях го измислила много добре. Трябваше да сме със страхотни семейни приятели, да пием вино пред камина, да ядем домашни специалитети, да направя торта... и изобщо да бъде НЕ-ЗА-БРА-ВИ-МО. Така де, това е нашата 10 годишнина. И беше ... ми ... незабравимо. Приятелите ни се скараха няколко дни преди това, променихме резервацията в последния момент, така че да сме си само ние, тинейджъра отказа да дойде в последния момент, а рожденият ми ден беше злополучно прекаран в смолянското спешно отделение (дете пометено на влека) и в Пирогов (Мъжът на Лулу паднал на леда в стремежа си да ми донесе джапанките.... бе дълго е). Вече традиционното ниско качество на българската хотелиерска услуга, съвсем довърши картината, така че изобщо да не ми се пише и документира случката. И така, 10 годишнината ни и 38 -мия ми рожден ден останаха размити из между битови инциденти. За сметка на това около тях беше страхотно. Детето е добре, Мъжът на Лулу е с шина, а приятелите ни са пак заедно. И си прекарахме чудесно едни почивни дни покрай националния ни празник, обикаляйки из България и наистина уникални места (съжалявам за изтърканата дума). Изводът не е че Джинджиплякторът е машина за джапанки №43, нито че крокодилът е по- скоро дълъг, отколкото зелен. Изводът е, че нещата не винаги се получават така, както сме си ги представяли, но ако се абстрахираме от идиотските си очаквания, животът продължава да е красив. И всичко е въпрос на нагласа. И гледна точка.


ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...