Страници

понеделник, 5 декември 2016 г.

Коледа: Домашни шоколадови бонбони

Знаете, че обичам Коледа. Въпреки кича, който ни залива, истерията по магазините, преяждането и тежките финансови поражения, които месец декември нанася. От доста време престанах да си поставям ултимативни цели. Просто това е времето в годината, когато сядаме с децата (вече само с едното) и вместо да купим украса, правим наша собствена. Амбицирала съм се и подаръците, които подаряваме също да са собственоръчно направени и да са по- скоро жест на внимание и уважение, от колкото на надцакване и дебнене, кой колко ще се охарчи. Тази година, Мартина ме уведоми, че българската традиция е къщата да се украсява след Никулден, така че все още не сме извадили кутиите с играчки, но сме извадили тези с инструментите и вече започваме. Не знам дали ще имам възможност да направим всичко, а още по- малко да го снимаме, но ми се иска от тук до 25 декември, да публикувам идеи за една малко по- различна Коледа.

Започвам с идеята за шоколадови бонбони. Истински, домашни пияни вишни. С мед вместо захар и толкова елементарни за приготвяне, че чак ме яд как не съм започнала да правя шоколад по- рано.

сряда, 9 ноември 2016 г.

За по- големите деца

Казват, че майчината любов е безусловна и е факт още преди бебето да се е родило. Казват, че майката изгражда връзка с детето си още в утробата. Казват също, че жените имаме генетично заложени инстинкти. Казват много неща. Но не е вярно. Поне не на 20. Поне не винаги Не беше леко раждане и заради усложненията, не ми дадоха бебето още първата нощ (години по- късно стана ясно, че съм имала разкъсвания, които никой не е зашил). Би следвало да умирам от желание да я видя, но просто гледах перфектните й черти, русата почти до бяло коса и бледите мигли и си мислех, че трябва да изпитвам нещо. Стереотипите са лошо нещо. Сестрата ме попита дали искам да си я взема при мен. Не исках, защото не знаех какво да я правя, но въпросът беше просто риторичен. Не си направиха труда да ми обяснят. Оставиха ми я мокра (тогава в болниците нямаше памперси) и гладна. Продължавах да я гледам като извънземно. После ми се скараха, че съм я оставила мокра. Изкъпаха я в мивката. Постепенно нещата си дойдоха на мястото и тя запълни целия ми живот до степен, в която не знаех как съм живяла преди това. Природата все пак си разбира от работата. После трябваше да се върна лекции и да си взема изпитите. После се появиха и други важни неща и се върнах на работа. После пак беше много важно да оправим взаимоотношенията си с баща й. После останахме сами и трябваше да си намерим жилище. После вече и аз не знам какво. Но винаги имаше нещо, което е много важно. След това животът започна да се подрежда, но се появи сестра й. Отново се върнах на работа и имаше някакви много съществени служебни неща. Промени се и стандартът ни на живот. Неща, за които тя можеше само да мечтае на същата възраст, сестра й ги получаваше по подразбиране. Отново имаше промени в работата и пренареди цялата програма, мислите ми и фокуса ми. Сега пак чакам някакви промени и пак е много важно. Обаче тя днес стана на 18. Бялото русо бебе е на 18!



Не съжалявам за нищо и не съм сигурна, че бих променила каквото и да било в живота си до тук, но на нея й се чувствам длъжна. Предполагаше се аз да съм отговорния родител, а всъщност просто пораснах с нея. Много ме дразни понякога. Това е защото много прилича на мен. Същата е. Даже не е умалено копие, защото е висока почти колкото мен. И ми носи дрехите. Приватизира ми чантите, шаловете, ползва ми козметиката, парфюма, дезодоранта и ми изпива кафето. Много е проклета. Дано си остане такава, но мисля че с времето започнах да разбирам майка ми. Маме, много те обичам! И на нея й се чувствам длъжна, но това е друга тема. Ставаше въпрос за Ина или така наричаната понякога Бета версия или тестови прототип (казано с много голяма любов).  Много ми е трудно да й обясня, защо за нея не е можело, пък сега за сестра й може. Приела е сегашния ни начин на живот за даденост и ме гледа много странно като й кажа, че нямам пари, примерно. Както цялото съвременно поколение реферира към банкомата. Като му обясниш, че той така не пуска и че парите не растат по дърветата ме гледа още по странно и неразбиращо. Честно казано тайно се надявам с всички първородни да е така, а не просто аз да съм ненормална майка - откачалка (оф, тя и дете вече не е, а аз съм си откачалка). Та тя днес стана на 18, а аз не разбрах кога мина времето. И не че не го изживях пълноценно, но просто мина и мина бързо. За мен си просто детето, но всъщност две години по- късно аз имах нея. Тогава смятах, че всичко е наред, но всъщност просто израснах с дъщеря си. Обичам те Ина!

четвъртък, 21 юли 2016 г.

DYI: Втори шанс за една пишеща машина

Човек и добре да живее, в някакъв момент започва да се занимава с глупости:) Противно на очакваното, свободното ми време не е в изобилие, но психотерапевтичния ефект на някои начинания действа много ободряващо.  В този ред на мисли, у нас се мотаеше една пишеща машина. Не толкова стара, че да попадне в категорията "антика", но и със сигурност и не е нещо, което бих тръгнала да използвам, въпреки че на времето учих машинопис. Въпросната машина попадна в обсега на полезрението ми, точно в момента, в който се чудех какво да правя една хартия за декупаж. На пръв поглед изглеждаше лесно. На второ четене, лепенето на каквато и да била хартия върху пластмаса не е толкова просто. Не стана черешката на тортата, но за протокола - все още е използваема, макар че е по- вероятно някой ден да я употребя за декор на снимки, а не по предназначение. Както е казал поета: Всеки луд с номера си, а някои сме с цяла програма:)


понеделник, 18 юли 2016 г.

Екзотични кюфтенца и кратка анатомия на пърженето

Мисля, че от доста време не съм пускала рецепта. Не че това е най- четеното в блога, но все пак цели 6 години твърдя, че е кулинарен:) Та днес реших да поправя този пропуск и да публикувам нещо по темата. Понеже е летният сезон, когато по принцип цялото женско съсловие отчаяно се юрва да се докара в някаква форма (различна от кръгла) за плажа, са много актуални "леките" храни, та реших  да се включа с няколко рецепти. Митът на отвратителната диетична или здравословна храна отдавна е развенчан. Има толкова много рецепти в нета, че си е направо престъпление да се ограничите с едната салата и пилешко филе на скара. Аз лично съм от хората, които много трудно издеянват само на домати и чушки. И то не защото не мога да се наям с тях, а защото някак ми липсва плътност и многообразие на вкусове.  За сметка на това компенсирам с все по- голяма изобретателност:) Всъщност, дори и да не сте от онези, които мазохистично си причиняват джогинг рано сутрин и тефтерче за записване на всяка погълната калория, мисля че може да използвате рецептата като мезе за бира. Така де, кой каквото го вълнува:)


Та, става въпрос за "Зелени" пилешки кюфтенца със сусамено - пикантен сос. 

петък, 15 юли 2016 г.

Истории за това как нищо не научих, за него и нея и един сладолед

Когато стане въпрос за личностно развитие, едно от основните неща, върху които работя е опцията да казвам НЕ по отношение на поемане на ангажименти, особено за неща, които принципно биха ми били интересни. Определено бележа напредък в тази област, но като цяло е с доста променлив успех. Изкушения не липсват и своеобразната "творческа" диета доста бързо бива нарушавана. Така напоследък се сдобих с различни по естество поръчки, които са доста далече от професионалното ми "амплоа", което е и причината за дългото затишие. За някои от тях много съжалявах после (както се случва при нарушаването на всяка диета), но други се оказаха голямо приключение и забавление. 



четвъртък, 16 юни 2016 г.

Споделени впечатления: IRobot

Преди няколко години (мисля че са 4), Мъжът на Лулу ме изненада, като купи прахосмукачка - робот. Доста интересно съоръжение, което аз лично много си харесвам. Ползвали сме го с променяема честота: от ежедневна употреба, до веднъж на две седмици, когато особено мързеливи деца се опитват да си почистят стаите по "тънката лайсна". От тогава много хора са ме питали дали съм доволна. Отговорът неизменно е бил ДА, но така и не му посветих отделна статия в блога. До сега, когато от фирмата ми предоставиха да тествам новия модел, с молба да напиша ревю. Смятам, че за 4 години съм натрупала достатъчно опит с робота, за да мога да твърдя че имам обективно мнение. По- интересно ми беше како е различното в новия модел Roomba 616. За момента още тествам, но ето някои  плюсове, минуси и общи впечатления на този тип прахосмукачки.


сряда, 25 май 2016 г.

Туризъм по български

Много нерви. Най- после идва уикенда, съпроводен с ... дъжд. Скучно е. Решаваме да избягаме,  макар и само за една вечер. Някакъв познат ни препоръчва къща за гости не далеч от София. Каквото и да е! Вече ми е все тая, само да съм далеч от служебните проблеми. Нахвърлям багажа на две, на три (най- вече някаква храна) и припряно се изнасяме. Нямам никакви очаквания. Много отдавна съм спряла да ги имам.  Този път сме късметлии. Разкошно място на брега на реката. Всъщност се оказва, че говорим за отделни самостоятелни къщички. Новички, чистички, спретнати и прекрасно оборудвани. Собствениците са прекрасно младо семейство, което гостоприемно ни посреща. Мъжът на Лулу пали камината, домакинът ни носи чаша чудесно домашно вино и душевното ми неравновесие успява да постигне някакъв баланс. Даже започва да ми се готви и снима.


Мястото наистина е много приятно. Не луксозно, просто уютно.


сряда, 13 април 2016 г.

На гости

Пролет пукна, а с нея се съживяват и всякакви мераци за влизане във форма. Аз, разбира се, не правя никакво изключение. Голямо желание за здравословно хранене и физическа активност, голямо чудо. Аз съм желязна и много волева... когато съм нахранена. Късно следобед, обаче, издайнически почва да се промъкват някакви подли мисли да убия някой, за да се докопам до нещо сладко. С годините съм стигнала до извода, че най- добрият начин за справяне с този проблем е да контролираш процеса. Предварителната подготовка е изключително съществен фактор за борба с отчаянието и войнственото унищожение на един шоколад, примерно. Носенето на нещо малко и не чак толкова греховно в офиса, винаги спасява положението от необоснована агресия:) Всеки си има своите слабости, какво да се прави. Винаги съм се възхищавала на хора, които по един или друг начин успяват да удържат нещата под контрол и поне видимо да са перфектни. В това отношение има няколко човека, които съм издигнала буквално на пиедестал и са ми непрестанен източник на вдъхновение и стимул. Един от тях е Маги Пашова, с която имах честта да се запозная на живо преди няколко години, още преди да направи обрат в живота си и да започне да се занимава с нутриционизъм. Фактът, че от успешна кариера в международна корпорация, успя да развие собствен бизнес  в съвсем друга сфера, ме кара да я следя с още по- голям интерес,  тъй като това е решение, върху което аз самата все повече се замислям. Точно преди премиерата на втората й книга В кухнята на модерната жена, ме покани да й гостувам виртуално в нейния сайт с едно кратко интервю. Аз разбира се, не успях да се организирам веднага, но в крайна сметка, материалът вече е факт. Рецептата, която избрах да приложа е точно една от тези, които ме спасява в моментите на умопомрачение и обсебващо желание за сладко. Цялото интервю и начина на приготвяне на суров сладкиш с лайм и череши, може да прочетете  при нея (http://www.magipashova.com/2016/04/v-kuhniata-na-rumi-ot-something/)

Тук публикувам само снимки, с надеждата, че поне малко ще допринеса за пролетното ви настроение и желанието ви да излезете на открито:)

петък, 8 април 2016 г.

Рошаво

Не пиша често, знам. Има много неща, които се случват, но някак си нямам желание да си събера разпилените мисли и да ги подредя в думички, които да имат смисъл и за някой друг, освен мен. Харесват ми такива, хвърчащи, емоционални, рошави и  разхвърляни. Страхувам се, че ако ги обобщя все пак, ще се наложи да взимам решения, които за момента отлагам.  През последните няколко години зимата ми е труден период. Имам много работа, не пътувам толкова много със семейството, колкото ми се иска, а служебните командировки, по- скоро ме изнервят и натоварват. Фактът че настъпиха климатични промени и времето не е толкова потискащо и сиво, не помогнаха особено:) Имам снимки от септември, които дори не съм отворила. Както и да е! С пролетта и цъфналата череша, която се опитва да ми превземе едната тераса, започнах да се събуждам от летаргията. Клоните приличат на наденички от цветчета, а вечерно време там е най- прекрасното място за чаша вино,  разговор и бърза вечеря.




понеделник, 14 март 2016 г.

Забранено!

Още няма 8. Слънцето вече е започнало да припича и вътре става топло. Размърдвам се, някак си успявам да се облека дрехите в тясното пространство и тихо разкопчава ципа (до колкото изобщо това е възможно). Утрото е прохладно, а студената планинска вода, с която си мия лицето, действа като цяла кана с кафе. В огнището все още тлее жарава от снощи. Раздухвам я докато припламне огън и слагам джезвето. Вадя от багажника на колата сгъваемото столче, което снощи сме прибрали, за да не се намокри през нощта. Гледам утринната омара и капчиците роса по тревата, докато отпивам от чашата с кафе. Слънцето се изкачва на хоризонта и в палатките става доста топло. След малко всички вече са будни и лагерът се пълни с живот.



ShareThis

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...