Преди утрешния ден

Събудих се със страхотно главоболие. Логично. Цяла нощ се въртях и сънувах кошмари. Първо, че някой убива някого, после че аз убивам някого. Не помня кой. Не беше важно. На сутринта ми остана горчивият привкус за нещо гадно, което не можеш да сдъвчеш и нито можеш да изплюеш, нито можеш да преглътнеш. И това е логично. Вече месеци наред, всички възможни канали за комуникация подмятат, преживят и ме заливат с възможно най- голямата грозота, на която може да бъде способен един политик, във все още мирно време. Добри са в това! Много са добри! След като проследихме цялото действие с широко затворени очи, дойде ред на съвсем логичният драматичен, но доста блудкав край. Представлението свърши и настана тишина. Нямаше ръкопляскания, нямаше овации, нямаше дори освирквания. Просто много объркани хора, които стояха мълчаливо и стреснато по местата, с надеждата че това е само антракт и сега ще има второ действие, което ще завърши красиво. Нали всяка приказка завършва красиво?! И героично?! Та тук героят дори не се появи! То защото нямаше кой да спасява - тя и Снежанка изобщо не дойде... Завесите бавно се спуснаха. Актьорите не се поклониха. Сценаристите леко пообъркани се поздравиха и се заеха с писането на следващото, доста по- важно представление. Прожекторите угаснаха и в залата стана тъмно. Зрителите притеснено се заслушаха в тишината и примигаха в тъмното. Сега предполагам, трябва да решим дали да напуснем залата или да почакаме още малко, да започне следващата постановка. Не се очертава да бъде много силна. Те актьорите пак ще са същите,  но пък за сметка на това ще бъде с много специални ефекти и доста шум.  Във всички случаи парите за представлението няма да ни върнат, а друго в момента така и така не дават. 

И се бях зарекла да не пиша за такива неща, но просто не можах да се въздържа от кратка рецензия на второразредния театър. На моменти много ми се иска да съм от тези, които ще станат и ще си излязат, но не само от залата, а и от театъра. Не знам дали ще го направя в действителност. Но пък имам две деца, на които е много вероятно скоро да им доскучае. Тях няма какво толкова да ги спира. Жалко! А можеше да измислят друг край. И изобщо да е друга пиеса.

Зайци Байци и козунаци някакви:)

Ъъъъ.... има ли някой? Извинявам се и благодаря на всички, които надничаха тук, чакаха и ми писаха, докато  реша, че може би отново съм в състояние да водя блога. Добре съм, благодаря! Вече. Нямаше конкретна причина за прекъсването. По- скоро имах известна нужда от концентрация и просто престанах да влизам във Facebook, престанах да снимам, престанах да пиша, престанах и да чета. Беше важно и все още е. Само дето за малко да престана и да съществувам, ако се бях попрестарала още малко. Като цяло все положителни промени уж се случваха, но то много хубаво направо не е на хубаво. Някои от нещата се надявам да мога триумфално да разглася в съвсем скоро време. Бих го направила и сега, но имам лек проблем със снимковия материал т.е разбирайте, че изобщо липсва такъв:) Абе, ще се чуе по натам. Сега по същество. Както добре знаем, утре е Великден. Поне за православните християни. Католиците го изпразнуваха преди месец и сега само възмутено цъкат и тихо завиждат, като получат автоматичният отговор от имейла ми, че няма да ме има до 7-ми. По този повод, днес безсрамно изоставих Мъжа на Лулу да си сглобява сам Легото за възрастни, което пристигна под формата 68 кашона пакетирани мебели и вместо това се заех с така жизненоважните козунаци, агнешко, яйца и каквото още се сетите. 

 

Просто надминах себе си с козунаците!  То не бяха конци, то не беше захарна коричка, то не беше жълт цвят... абе много съм скромна:) Тази година реших да сменя традиционната рецепта на мама и да пробвам някаква друга. Аз харесвам мноооооооооооооооооооооооооого сладки козунаци, което като цяло е проблем, защото не стават на конци и не бухват много. Във всички рецепти, които гледах фигурираха едва 100 -120 гр захар, което ми се струваше крайно недостатъчно. Реших си проблема със Стевия и съм изключително доволна от резултата. След 4 направени дози, категорично мога да препоръчам въпросната рецепта. Предлагам я под формата на мини козуначета, защото са най- фотогенични, но по- надолу са снимките и на големия козунак и козуначеното руло, които също не са за пренебрегване.

Специално за мен

На 15 февруари блогът навърши 3 (три) години. Повтарям: цели три! Толкова време съм успявала да опазя само две деца и един мъж. Към всичко друго губя интерес още през първата година. Може би фотографията също прави изключение, но и там поривите ми напоследък са доста спорадични. От друга страна, миналата седмица аз също имах рожден ден. Хич не ми дреме да си призная, че станах на 36. Повтарям: цели 36:) Чувствам се повече от прекрасно и все още не ми минават никакви мисли за хапчета за подмладяване, ботокс и криогенова камера. Това се дължи на факта, че не съм пораснала особено на акъл. Та на  този така прекрасен ден рожден, всъщност се намирах на около 2000 км от местообитанието си и се наложи да изпразнувам далече от обичайният ми хабитат с цялата му там флора, фауна и домашни любимци. Подложена на обичайния корпоративен гърч, почти не можеха да се израдвам на тортата, която шефовете бяха подготвили. За сметка на това имах честта и удоволствието да получа най- прекрасната снимка на най- прекрасните кексчета, които бяха направени за мен от най- прекрасното дете. За капак една прекрасна приятелка посвети една статия на мен. Стана ужасно розово и сладникаво, но има моменти, в които дори и аз, с цялата си прагматичност,  наистина много се впечатлявам от подобни жестове.

Освен снимките, въпросното мое дете, повтори експеримента с цялата подготовка на мъфините, така, че когато се прибрах в понеделник, ме чакаше цяла тава. Много ми е трудно да не се гордея с нея:) Освен това вече съм напълно спокойна, че ако някой ден реша да не снимам повече, ще има кой да наследи всичките ми такъми и да ги използва точно по предназначение. Държа да отбележа, че обработката на снимките са си също нейни. Аз само направих двойните колажи.

Бърза кухня: Пастет от пушена риба с крема сирене и хрян

Блогът  падна в жертва на сериалите и книгите. Изобщо не мисля да го изоставям, а само да се оправдая. Даже по- скоро пред себе си, от колкото пред хората които наминават от тук (благодаря за което!). Скептичното и леко пренебрежително отношение към таблетите, беше рязко сменено с пристрастеност към нощното четене. Чета всичко наред. Даже прочетох и Дневникът на Бриджит Джоунс. Стана ми безинтересна още на 10 страница, но тъпо и упорито я финиширах за две нощи. Автономното осветление на екрана, на практик елиминира досадното гасене на лампата. В случай, че евентуално заспя четейки (което всъщност се случва винаги), джаджата удобно се самозагася и в най- лошия случай се събуждам с резка върху физиономията, в резултат на спането върху калъфа. Друго интересно занимание, което преоткрих е затапването със слушалки и вманиаченото зомбиране с някой сериал (по възможност да не е с Ферхундето). Всичките сезони. Наведнъж! На практика по този начин ставам абсолютно независима от окупацията на дистанционното, наложена от Мъжът на Лулу и зациклянето на сървайвър предаванията по Дискавъри. Не че и аз не ги гледам, но 6 пъти един и същи епизод с Беър Грилс- не благодаря! Освен това, така не чувам крясъците на децата от съседната стая, а щом не ги чувам, значи не са мой проблем:). Като всичко друго, предполагам, че и това ще мине скоро (ако не умра от изтощение и недоспиване). Кухнята ми също се адаптира към новата ми слабост. Наблягам на бързи и лесни ястия, които се приготвят на прибежки между две серии. Всъщност няма кой знае каква промяна - просто въведох блиц готвеното и през уикенда, вместо само покрай обичайното седмично търчане. 

Този пастет е сред новооткритията ми и бързо ни стана любимец.

Бързи и лесни идеи за декорация на торти

Непрекъснато ми се случва да обещавам някакви неща, за които после много съжалявам и ми причернява пред очите, докато ги изпълня. Много е кофти, като не можеш да казваш "не". Пък и има хора, за които жертвите наистина си заслужават. Все пак естественият подбор и инстинкта за самосъхранение винаги имат последната дума. След като открих руските магазини и тортата Медовик сега имам и някои нововъведения в украсата. В общи линии, всичко което отнема повече от 15 минути бива зачеркнато от "to do" листа. Това на практика почти напълно изключва захарния фондан. В действие влизат всякакви подръчни материали, включително, бамбукови шишчета, вестници, цветна хартия, тиксо и всякакви производни. Както може да се сетите, декорацията не се яде, но пък същата беше и съдбата на захарния фондан, който обикновено биваше старателно изчоплян, преди парчето тортата да бъде погълнато.

Това са само бегло нахвърляни идеи, родени от съчетанието на мързел и ограничено време. От вас зависи да си развихрите въображението и както можете да видите, изобщо не става въпрос за нещо, което изисква специални умения.

За безсмислените неща

От октомври в колата имам някакъв диск. Цикля една и съща песен непрекъснато. Не ми писва. Може защото имам нужда от някаква сигурност. От нещо познато. Излизаш от входа, сънено си намираш колата, размразяваш врата , влизаш,  палиш , изтъргваш леда и пускаш музиката. Познатият път. Познатото задръстване. Мрънкането и караницата от задната седалка. Познатия регулировчик пред народното събрание. Няма изненада. Всичко е до болка познато, почти инстинктивно. Повтаря се по един и същи начин всяка сутрин.  Не мислиш, не чувстваш. Толкова приятно и сигурно. После следва  пълен хаос. Опитвам се да се адаптирам към промените. Опитвам се да свикна, че на английски нямам същия размах, като на български и че очевидно ще трябва да се науча да споря с по- ограничен речник. И всъщност, че изобщо трябва да споря. Опитвам се да свикна с това, че нещата могат да бъдат и само черно бели, без особено много нюанси между двата полюса. Опитвам се да свикна, че хората могат да бъдат различни. Много различни. Винаги съм го знаела, но никога не съм изпитвала челния сблъсък върху себе си. Бях се вживяла в ролята на високоскоростен експрес, когато се натресох на тежкотоварния влак срещу мен. И така няколко пъти. Опитвам се да свикна с това да нямам планове. Преди половин година имах начертана стройна схема за следващата петилетка. Сега и следващите 5 месеца са под въпрос. Отдавна излязох от зоната си на комфорт. Будех се нощно време с усещането, че съществена част от мен я няма. Че мен ме няма. Че някъде съм се загубила. И в един момент просто преминах някаква критична точка на пренасищане. Просто се събудих с ясната идея, че знам къде съм. Тук! На който му трябвам ще ме намери. Усещането да станеш сутрин, да настъпиш конструктор,  да установиш, че са ти ударили колата на паркинга, да се сетиш, че не си залепил стикера за гражданската, чак когато те спре КАТ и да не ти дреме е просто.. ами велико:) Нали разбирате, аз съм от онзи тип хора, които винаги намират за какво да се тревожат. Ей така, могат да си умрат с чувство на тревожност.  Сега изведнъж не ми пука. За първи път от толкова време, правих разни неща, просто защото много ми се правеха. Eй такива един безсмислени. Дето после се чудиш, за какво са ти и защо си си загубил времето. Страшен кеф.

Та в тази връзка да ви питам яли ли сте маршмелоу? Същата безсмислица. Абсолютно и напълно НЕзабележителен вкус. Ядеш ги не защото ти харесват или не ти харесват, а заради гумено - дунапренената консистенция. Е направих ги. Не че изпадам в някакъв екстаз от тези бонбони, но силно ме заинтригува приготвянето им в домашни условия и последващото им изпичане на огън. Нали се сещате - забучени на клечка, като по американските филми. Всъщност там ги пекат на открит лагерен огън, което нямаше как да се случи в софийския ми апартамент, освен ако не накладем паркета в средата на хола. Спаси го само факта, че е ламинат и няма да гори хубаво. Както и да е - примуса от фондюто свърши прекрасна работа. И без това не го ползваме по предназначение.

Кекс моркови и глазура от крема сирене

Много се колебаех дали да не напиша цялото име на рецептата в заглавието: Кекс с моркови, глазура от крема сирене, портокали и карамелизирани орехи. И последния да затвори вратата. 

Противно на емблематичния виц със зайчето - тортата с моркови не е гадна. Всъщност горещо препоръчвам.

Зимни заигравки

Напоследък седмиците ми са кошмарни. Дните се изнизват като вода в продънено канче. Всичко, което е извън работата се размазва покрай мен, все едно профучавам на високоскоростен влак. Имам нужда да се вкопча в нещо, което да ми даде усещане за спокойствие. От 5 години насам, тази роля я изпълнява фотоапаратът или т.н "The  precious". В първия работен ден на тази година изтрещях до толкова, че станах с брилянтната идея как ще отида до магазина и ще си купя фулфрейм. Направих го. Нещо като да отида до магазина и да си купя кисело млято, но малко по- лесно. Щото не ме мързи толкова. Не съм съвсем убедена, че толкова скъпоструващи решения трябва да се взимат точно по този начин, но пък много му се кефя. И нямам време да си поиграя с него. И обективи нямам. И всъщност не мога да му свикна и още не мога да снимам. В изобилие имам само мерак. Моля де не се бърка с кадърност. Влача го всеки ден с мен и после разбира се не го вадя от раницата. Но пък събота и неделя го ползвам за нещо като лека картечница. Той милия така и звучи, като го пуснеш на серийни снимки. Някой ден може даже да му прочета книжката с инструкции. Току виж ми помогнало да се науча да снимам. Ама и за това нямам много време, така че за сега толкова си мога.

Малко снимки от със силно експлоатираните чашки:) Изкарах си децата по ризи на снега:)

Бърза кухня: Амнистия за пицата

Лежите си блажено в леглото четете книжка и отпивате глътка топъл чай. Навън е кучи студ. Остри, като иглички снежинки устремено следват забързаните пориви на вятъра. Наближава обяд и стомахът с жаловито прискърцване напомня, че от закуска са минали цели ...мммм.. три часа. Идеята за похапване постепенно превзема всяко кътче на съзнанието и прави почти невъзможно възприемането на 34-тата  страница от подробното описание на взаимоотношения на главния герой с майка му. Така, та сега въпросът ми е за каква храна ще си помечтаете в този момент. Киноа с тофу и зелени водорасли? Сурово, леко накиснато и трудно сдъвкаемо жито? Соев шейк? Ма защо не, бе хора! Много е полезно! Дано не всички сте като мен, но честно казано аз бих предпочела парче пица/сандвич/или някаква друга поругана и набедена за вредна храна.

Пък може всъщност да се окаже, че не е чак толкова отчайващо вредна и не нанася непоправимо пагубни  щети върху вечната диета. Днешната ми публикация е посветена на тънкостите около правенето на домашна пица и няколко идеи за това как може да замажете очите на будната ви съвест, която неуморно бди до кантара сутрин.

Дрешки за чашки

В изблик на умопомрачение реших, че ми се плете. Да, да, точно - с игли, прежда и т.н както си му е редът. Това, разбира се, съвсем не означава, че го умея това занимание. Жалките ми напъни се ограничиха до една малка закачка, на която се каня от доста време - дрешка за чашки.

Това е едно от онези нещица, които внасят уют в ежедневието, макар и да са малко далеч от практичността.